с. Батишница, общ. Две могили

На запад от село Батишница вековна гора нашепва легенда за народните закрилници през османско иго. Преди години пътници са спирали за кратък отдих и са утолявали жаждата си с бистрите и студени води от покрития крайпътен кладене. В основите му се четели едва забележими надписи. Според народното предание във водоема е намерила смъртта си красивата българка Койка. Преди шест-седем поколения се родила чудна девойка на име Койка. По-голямата й сестра разправяла, че при появата на Койка на бял свят ято врани цял ден се вили над селото. В полунощ тя видяла и три орисници, които шепнели съдбата на новороденото. Първата рекла: “Да порасне гиздава мома, в другото село да се задоми и мъжка рожба да добие”. Втората допълнила: “Мълвата за хубостта й да стигне до Цариград”. Третата едва прошепнала: “Мъжът й да я удави”. След всяка орисия те хвърляли в огнището по шепа прах, който горял буйно и осветявал цялата стая като ден. Мълвата за стройното тяло, русите коси и бялото лице на Койка се понесла от поречието на Ломовете до Дунава. Запълзял слух по поречието на Ломовете, че поп Мартин Иванов от Батин проводил сватовници да искат Койка да му стане жена. Мълвата се оказала истина. Не след дълго време се вдигнала богата сватба. Отвел поп Мартин хубавицата Койка в Батин. След година тя родила син, на когото дали името Асен. Койка се разхубавила още повече, а турците от селото и аскерът от граничния пост ставали все по-невъздържани в отношенията си с българката. За да спре еничарите поп Мартин и семейството му напуснали новата къща и потърсили спокойствие при роднини в Сливо поле. След година се наложило да се местят в Пиргово. По това време Русчушкият първенец Манук бей с мълчаливото съгласие на властта устроил невиждана жестокост на поп Мартин. Той поканил семейството му на гости и изслушал просбите на християнина за по-спокоен живот. Обещанията на Манук бей следвали едно след други. Отчаян от нечовешкото отношение на турците, поп Мартин се принудил да напусне родното си място и потърсил спасение при свои близки в Еленския балкан. В душата му се надигала жаждата за отмъщение. Койка непрестанно молила Манук бей да я пусне, за да види родителите си на село. Най-сетне той склонил. Заедно с Койка пътували първородния й син Асен и второто й дете от бея. Хайдутите отрано завардили пътя, който преминавал през гористата местност “Перестица”. Кървавата схватка била съвсем кратка. След като придружителите били избити, поп Мартин се обърнал към Койка само с един въпрос: “Защо не избяга от харема?” Нейните оправдания не отменили предварителната й смъртна присъда. Хайдутите с треперещи ръце сменили нанизите от жълтици от бялата шия и на тяхно място поставили тежък камък. Към най-дълбокото място на водоема се понесло и тялото на второто й дете. След няколко дни поп Мартин прехвърлил сина си отвъд Дунава, във Влашко, при верни приятели. От тогава легендата за хубавата българка Койка се мълви от уста на уста, предава се от поколение на поколение, а в народната памет местността и до ден днешен остава да живее с името – “Койката”.

“Койка”

с. Батишница

Попълнил анкетната карта: Пенка Георгиева Грозева; библиотекарка-Народно читалище “Пробуда”.