гр. Правец, общ. Правец

На този ден цялото село излиза в местността “Свети четирсе мъченици”, за да посрещне пролетта с музика и веселие. Всички носят постна храна. Освен това там, на място се готви също постна храна (боб чорба) и всеки, щом пристигне, поздравява готвачите с “Добър ден”. Те му отговарят: “Дал ти бог добро”. Това е предимно празник на младите снахи (станали снахи през изтеклата година) и свекървите. Облечени в новите си дрехи, накичени с китки, те се събират в местността и започват веселие, хора, песни. Всички свекърви носят малки котленца, закичени с китки, които нареждат около котлите при готвачите, като в същото време водят разговор за празника през миналата година – какво се е случило и кой кого е надбягал. През това време хората пристигат по махали, намират удобно място, постилат шарени черги, сядат и весело разговарят. С последните хора пристига и най-старата баба от селото. След като сутринта е помела кошарата и е изчистила яслите преди изгрев слънце, тя връзва 40 пръчки от шумата /храната на животните с пожелание да минат всички болежки – такова е поверието – ритуалът ще я излекува. Ако има друга стара и болна баба, то тя предава товара на нея с пожеланието да оздравее. Готвачите разсипват от чорбата в котлетата на всеки. Вземат си жените котлетата, слагат ги на трапезата. Най-младата булка минава и раздава ракия. Хората я благославят: “Тази година булка, догодина люлка!” След това си подават храна която носят от дома помежду си, като я благославят за сполука и берекет. Характерна храна на този ден са “пълнени чушки с боб”. Свекървата раздава чушки и разказва каква “Урошма” е тяхното приготовление. Този разказ е отговор на въпроса на млада булка как се приготовлява това ястие, за да го приготви на своята свекърва и добре представи на празника следващата година. Това е своеобразен урок по готварство за най-младите невести, които сега се учат на домакинство. Най старата свекърва раздава от своята питка. После получава похвали от всички за вкусната питка. Тя им отговаря, че е хубаво брашното, което мъжете ходили да мелят на Гурльовската воденица, където видели щъркели, а това значи, че пролетта е дошла. След като всички се нахранят, започват песните и игрите. Това са хороводни песни характерни за Видраре: “Мамо речи каки”, “Питала те мама”, “Заитра оро голямо” и др.

Мамо речи каки и помоли и са /2/

кака да ми даде нейната премяна

нейната премяна – китения сукман.

Китения сукман, пряката престилка /2/

пряката престилка, свинските цървули,

свинските цървули с козиняви върви.

Че ще ида мамо в Батолци на сбора /2/

там ще да залиба, либе нелибено

либе нелибено, либе нелъгано.

Между жените и хората една от свекървите подканя младите невести да се надбягват “докато деня напредва”, да напредат и те”. Невестите се подреждат в редица, като всяка свекърва дава кураж на своята снаха. Пускат ги да бягат до чешмата и която победи ще и се носи славата през цялата година до следващия празник. Свекървата я прегръща и я хвали, като най-добра и най-пъргава. Дава и котле с вода и китка, пуска жълтичка във водата и я благославя – да е жива и здрава, да наражда много дечица и да има берекет в къщата. В края на празника всички заиграват на хорото, като до всяка свекърва се е хванала невестата. По своята същност празникът е обреден – раздаването на ракията от младата невеста (е от “Благата ракия на сватбата”), благословийте за берекет и много деца, бягането и победата носят белезите за здраве, сила и плодовитост. Котлето с китката и чистата вода символизират пречистващата сила от злото, добрите пожелания. Народната мъдрост и такт в този празник заемат своето място – снаха и свекърва отиват на този празник заедно, участват в него заедно, свекървата окуражава снахата, за да победи, дарява я със златна пара. Така ако е имало ежби и неразбирателство, на празника не се показват, а се забравят – понякога и за през цялата година. Всичко в празника говори за исконната мечта на българина за рожба и берекет, за разбирателство и обич в семейството. Не е забравена водещата роля на свекървата в българското семейство, която замества майката на младата жена и я учи да върти дом. На празника жените отиват облечени с характерната Видрарска носия – сукман, пряка престилка, шарени чорапи, свински цървули с козиняви върви, бяла риза и брукови чапрази.

“Свети четирсет мъченици”

гр. Правец

Попълнил анкетната карта: Лиляна Цветкова Георгиева; старши специалист “ГСОД” в Общинска администрация на община Правец.