с. Челопеч, общ. Челопеч

Със заглъхването на кукерските хлопатари в Челопеч започват да се готвят за Тодоровден. “Тудурицата” или “конският Великден”, както още го наричат е винаги в съботата след Сирни заговезни. Той отбелязва края на Тодоровата седмица, през която не се работи, защото всяка работа, започната в тези дни, ще се провали. Тук са Черния вторник, Лудата сряда, Въртоглавия четвъртък и най-лошият петък. Смята се още, че през Тодоровата седмица не се работи, за да се предпазва човек от болести, а реколтата – от суша и градушка. Конни надбягвания в селото ни е имало откакто се помни, но организирано празникът е възстановен и се чества отпреди двайсетина години. Според народните поверия на този ден Св. Тодор забива копието си в земята, за да я затопли, връзва коня си за него и отива при Бога да моли за лято. Обичаят е в чест на конете – да са здрави и да дават добър приплот. Челопешките ергени старателно се готвят за този ден и най-вече за кушията. Сутринта стопанките месят погача, наречена на Св. Тодор. Прекаждат я заедно с виното и ги раздават по къщите. От погачата се слага в зобта на конете, та да са здрави и плодовити. Преди обяд цялото село излиза в определена за тази цел местност. Там се провежда кушията. Ездачи с конете си, нагиздени като за празник, се надпреварват и препускат из полето. Спечелилият състезанието кон се окичва с венец. Някога традицията повелявала победителят да се съпроводи до дома му, където го чакала мома с вода за коня и вино за ездача. Старите хора от Челопеч си спомнят и още един ритуал, свързан с този ден. Рано сутринта младите булки, празнично нагиздени, отиват в черквата за първото си причастие. Те носят обреден хляб, пеят песни на Св. Тодор и играят хоро, най-често боси. По същото време момите измиват косите си за първи път през тази седмица със специална вода, в която слагат пъпки от дрян, стъбла от къпини и билки. На този ден подстригват косите на младите момичета за първи път, защото се вярва, че измитите и подрязани коси ще израстнат дълги и гъсти. Обредите от Тодоровден са тясно свързани и биха могли да се отнесат към езическите вярвания и традиции на прабългарите. В едно са събрани конската опашка и моминската коса, пречистването на булките и затоплянето на земята, готова да ражда. Така е, защото според народното поверие Св. Тодор е закрилник на конете и ездачите, покровител на булките и раждаемостта.

Тодоровден

с. Челопеч

Попълнил анкетната карта: Тотка Костадинова Върбанова; секретар-читалище “Труд и постоянство”.