с. Челопеч, общ. Челопеч

Друг много почитан обичай в Челопеч са празниците около Сирната неделя – сирни заговезни, известни още като кукерските празници. Кукерските обичаи и игри са насочени към стимулиране на плодородието, здраве и жизненост във всички сфери на стопанския, обществения и личния живот. Те се отличават с много богата и разгърната обредност. Те са изключително мъжки – участниците в тях са само ергени и млади женени мъже. Характерни са и костюмите и маските на кукерите. Облеклото им е от овчи и кози кожи и съчетават от една страна познати животински маски – мечка, овен, козел, примесени с човешки черти или страховити митични изображения, подсилени с животински елементи – рога, зъби, уши. Отколешна е традицията в Челопеч да се чества Сирница. Тя започва от Местни заговезни и продължава една седмица – т. нар. Сирна неделя. При кукерския обичай се изпълняват два основни елемента – обхождане на селото и обредното заораване и засяване. Когато обхождат Челопеч кукерите непрестанно гонят, плашат и разсмиват жителите и гостите на селото. Стремят се да защипят момите и младите жени, да потъркат ушите и да “цапнат” с кал ергените. Обредите, които изпълняват кукерите при заораването са тясно свързани с трудовата дейност на хората и надеждата им за богат плод от ниви и градини. Тяхното клатушкане символизира натежалите от зърно класове, падането на земята означава тежка жътва през годината. А боричкането и търкалянето носи здраве и успех в труда, звъна на хлопатарите пропъжда болестите и лошотиите, които спохождат хората. По залез слънце когато замлъкне и последния звънец, край къщите лумват огньове, мятат се огнени стрели и започва въртенето на гурелешките. Откакто съществува, човечеството вярва в магическата и очистителна сила на огъня и затова вечерта около него се захваща обредно хоро. Младите семейства отиват при родителите си, за да си вземат прошка и да си пожелаят “леки пости”, защото “заговявам” означава “започвам да постя” – от утре та чак до Великден. Около богатата трапеза е весело за всички и особено за малките, защото започва ламкането. На червен конец от тавана на трапезата стопанинът завързва бяла халва. Залюлява я покрай насядалите деца и всяко се стреми да хване халвата и си отхапе от нея. Конецът след ламкането се прибира от стопанката и когато се отели кравата, тя го връзва за опашката й, та догодина две теленца да има. Сирни заговезни – ламкането на халвата, въртенето на оратниците (гурелешките) позволяват на стопаните да си отпуснат душата за раздумка и песен. А пожеланията за здраве и дълголетие са взаимни. Сирница привлича мало и голямо с неповторимото си богатство и веселост. Челопечани очакват всяка година кукерите и игрите им, които макар и да са загубили някои от първоначалните си особености, винаги прерастват в истинско и неподвластно на времето народно веселие.

Кукерски празници

с. Челопеч

Попълнил анкетната карта: Тотка Костадинова Върбанова; секретар-читалище “Труд и постоянство”.