с. Челопеч, общ. Челопеч

Ладуването е новогодишен момински празник, дошъл от древността, но и досега в тази празнична вечер момите се надпреварват да пускат в котлето пръстените си с надеждата, че утрото ще им отреди хубав късмет. Преди залез “пръчката” се прибира и остава да нощува в моминската къща на открито, под звездите, защото те знаят най-добре каква ще е съдбата на хората. Вярвало се, че ако водата в котлето замръзне, здрава и честита ще е годината. На 1 януари котлето с дряна се изнася и започва наричането. Момичето, определено за пръстенарка, изважда пръстените, а най-известния сладкодумец ги нарича като всички притихват да чуят късмета на пръстена. Наричането се извършва на три пъти и се прекъсва от моминска песен:

Провикнал се Здравко от бял камик,

Здравко – Янко – цвете миризливо.

Що не додат моми да ме берат,

че язе съм и зиме и лете,

зиме, лете се зелено цвете.

След това пръстенарката плисва медника с водата, та по вода да се реди живота на всеки, а от ечемика (овеса) си взема всеки, за да го сложи под възглавницата, че да сънува любимия си. Обичаят завършва с буйно веселие.

Ладуване

с. Челопеч

Попълнил анкетната карта: Тотка Костадинова Върбанова; секретар-читалище “Труд и постоянство”.