с. Зверино, общ. Мездра

Млади момичета и ергени отиват в гората за бръшлян. В дома на някоя от девойките кичат “Бръшлени китки” и наричат всяко от листенцата. Най-напред на “Божата майка”, после на либето и след него на всички членове от семейството, като се започва от най-възрастния. Всяка девойка бележи китката си с белег (пръстен, гривна или други подобни, с цветно конче). Привечер поставят китките в котел с “мълчана вода”. Върху софричка се посипва зеере (сборно наименование на семена от житни култури). Младите хора се захващат на хоро и играят под звуците на изпълнена от тях песен:

“Бръшленкьо ле мили брайно,

сега сме те натопили

кален вален до колене

зарана ще те извадиме

златен сребрен до рамене…”

През нощта котела с китките се поставя да “преспи” в къща, където “огън не е палено”, а на сутринта младите го изнасят навън заедно със софрата. Играят около нея специални обредни хора и пеят песен:

“Бръшленкьо ле мили брайно

снощи сме те натопили

кален вален до колене

сега ще те вадиме

златен сребрен до рамене…”

След хорото започва ваденето на китките и наричане по което гадаят за женитба. Китките вадят от котела млади момичета на пред женитбена възраст. Някоя възрастна жена нарича: “През дол бяга, цървули стяга” – което означава, че момичето чиято е китка ще се ожени за овчар. “На стол седи, книга пише” – за даскал; “Право седи, криво съди” – за съдя и т.н. По здравината на брашлените листенца всяка от девойките гадае за здравето, на онзи за когото са наречени.

“Бръшленкьо”

с. Зверино

Попълнил анкетната карта: Таня Иванова Стоянова; организатор-читалище “Факел”.