с. Топчии, общ. Ветово

След обяд на Лазаровден тръгват големите “Буенеца”. Момите участнички в “буенеца” са облечени в капанска носия. Едната е прибулена с червено було и венец – булката. Друга стройна малка е облечена по-скоро като мъж – в капанска риза, червена рокля. През кръста е запасана със синчан колак, а през раменете са кръстосани още два колака. На главата е с черен калпак, закичен с китка, сребърна игла и синчани венци, косата е дълга, разпусната. В ръката си държи дървено чаталче с перо (капанска кърпичка шита в единия край) – това е “буенеца”. Преди да започнат да пеят, момите се разделят на две групи и застават една срещу друга. Едната редица започват да пеят, а другата отпяват докато свърши песента. Докато трае песента булката и буенеца играят под такта на песента. Притичвайки една срещу друга, срещат се в средата и се разминават. Буенеца мята кърпичка на рамото на жената, за която пеят, а тя я връща с яйца или пари. Буенецът пее на мегдана или на улицата пред къщите. Лазарските песни се отличават с весели, живи мелодии, които са в хармония с настъпващата пролет.

Буенец

с. Смирненски

Попълнил анкетната карта: Елена Колева Минкова; библиотекар-читалище “Напредък”.