с. Брестак, общ. Вълчи дол

По време на суша, на Велики четвъртък, жените се организират и правят "Пеперуда". Ако е поредна сушава година - правят и "Герман". Избират си "поп", изискват хубаво дете сираче от близките му за "Пеперуда". Сираче, че ако стане нещо /да се разболее, да умре/ да няма кой да плаче за него. Жените, попа и пеперудата обхождат всички къщи, като започват от изток - село и завършват на запад, пеейки:

Пеперуда лятала, от Господа слязала

във черкова влязала, Богу свещи палила

и на Бога молила, бре дай Боже дребен дъжд

да нароси жито житото, още просото.

Попа влиза първи, след него пеперудата и останалите жени, като попа още с влизането започва да ръси стопанката, посрещачите й вкъщи с чемшир. Стопанката ги посреща с думите: "Елате, елате, влазяйте, добре сте направили, че сте почели къщата ни, обичая ни. Я, дядо попе, влез да поръсиш и баба Препа, чи тя много остаря и не може да излазя".

Попа ръси с думите: "Бре дай Боже дребен дъжд, да нароси житото, просото, да са пълни хамбарите, да има за всички, да има и за сираците". След като влезе попа да ръси вкъщи, стопанката внезапно наквасва пеперудата с вода като казва:

- Мари булки, от де сте го взели туй хубавото дете мари, ма той много хубаво, ама й много слабичко…

Една от жените казва:

- Ами изпросихме го от батя Ивана, нали си няма никого, нали й сираче-слабичко е…

След това стопанката минава и поръсва всичките жени, като пожелава да има берекет, да са пълни хамбарите с просо, със жито, да има за всички, и за сираци, да е сита годината. Тя пита жените какво искат, брашно или пари. Жените казват, че искат брашно.

Стопанката приканва снаха си да изнесе брашното, че да дадат на пеперудата. А когато тя изсипва брашното, този, който носи дисагите, казва: "Както е ситно ситото, тъй да е сита годината, като през сито да вали". След това стопанката дава ситото на пеперудата с думите:

"Я сега пеперудата да търкулне ситото, да видим дали ще има берекет през таз година"…

Пеперудата търкулва ситото към къщните и всички гледат как ще падне - ако се захлупи-ще е пълна годината, ако е отворено-ще има глад.

Една от жените се заглежда към небето, като казва:

- Боже, боже, цялото село изходихме, до последната къща стигнахме, ни едно облаче ни са вижда, май пак няма да вали. Ха сега да направим и "Герман".

Попа я прекъсва с думите:

" - Ша вали, ша вали, булки. Аз нали ви рекох мари, да си вземете пръст от умоса на пещника, вий взехте ли, носите ли да омесим Германчо".

Всички казват:

"Взехме, взехме и дават пръстта на попа".

"Аз ще отида да омеся Германчо-казва попа, и да заведа детето на топло, вий през туй време са разберете коя ша й оплаквачката, и кои ша са сестрите. И хубау гледайте куго ша изберете, защото и те тряба да са "изгорели от загуба на род".

Жените през това време избират две сестри и една оплаквачка и още като видят, че попа влиза, двете сестри отиват да вземат Германчо и го накичват с китките си, а оплаквачката след тях започва да оплаква:

О, Германчо, Германчо умря, отиде, от суша Германчо, от киша,

да се молим на Бога Германчо, да даде дъжд, Германчо,

да има жито, да се роди просото, да има за всички,

за бедни и за сираци, и за сестрите ти, Германчо.

О, Германчо, Германчо, отиде Германчо от суша и от киша…

Оплаквачката пита:

"- Жени, къде ша го заровим, на баира или доле в гьола?"

Всички отговарят: - Долу в гьола на влага.

Попа казва на стопанката:

- "Я булка, изнеси свещи, да запалим за Германчо и ела с нас, щото сме последната къща, че да идем да погребем Германчо.

Когато раздадат запалените свещи на всички жени, шествието потегля към дола, като попа върви с пеперудата, след него вървят сестрите с Германчо и оплаквачката, която продължава да го оплаква и накрая вървят жените, които също плачат…

След това обичая се развива по следния начин:

След погребението жените се връщат в къщата и си поливат една на друга, измиват си ръцете, ако стопанката е предупредена за Герман, раздава жито и дарява с кърпи оплаквачката, попа и сестрите.

Всички се разотиват с надежда за берекет!

Обичай "Пеперуда с Герман"

с. Брестак

Попълнил анкетната карта: Лиляна Ненова Казакова-Николова; читалищен секретар.