с. Тамарино, общ. Стралджа

Този празник е дошъл отдалеч - тогава когато тук са живели славяните. Когато започнел да се топи снега и близката река се освободи от ледовете, тогава славянските моми излизали край реката нагиздени със сватбени премени и заигравали своя прощален момински танц. Те пеели и славели добрата закрилница на семейството - богинята Лада. Благословиите си изпращали по реката с пъстри венци. Додето плували по реката венците, момите правели последен поклон пред моминството. Тогава като подгонени от вихара пристигали на силните си коне момците. Те също заигравали но с уважение и възторг пред моминската хубост. А после всеки избирал своята невяста. От тогава много вода е изтекла в реката, изминали са хилядолетия, но обичаят остава и след приемане на християнството.

Лазаровден се празнува една седмица преди Великден и е посветен на горите, пасищата и нивите. На този ден Лазар шета с брадва по горите и ги чисти от келяви шубраци, отваря път за плодородни ниви. На този празник ходят и лазарките. Това са момичета 12-13 годишни. Те се събират на групи и си разпределят селото. Всяка група има "кумичка" - тя води групата и събира подаръците. Не се влизало в дом където наскоро е починал човек, защото се извършвало светотатство и Архангел Михаил може да завлече някоя от момите в подземното си царство. Когато обикаляли селото момичетата играели ръченица или буенек и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. След пожеланията дарявали момичетата с дарове: орехи, яйца, ябълки и всичко бива поднасяно в сито, за да е "сита" годината. Девойката която не е лазарувала не е могла да се замомее и омъжи, освен това лазаруването е гаранция, че нито една от лазарките няма да бъда грабната от змей-горянин.

"Лазаруване"

с. Тамарино

Попълнил анкетната карта: Пенка Стоянова Тенева; читалищен секретар при читалище "Светлина".