с. Гранитово, общ. Елхово

Лазаровден е един от най-хубавите пролетни празници, който става преди Връбница (Цветница) - една неделя преди Великден. През целите велики пости момите се събирали да шият сукмани, престилки, ръкави и разучавали лазарски песни. За Бояница са избирали най-личната мома която имала най-голям ихтибар (авторитет). При избора пеели песента:

"Коя мома е най-хубава,

най-хубава, най-гиздава.

Тя ше ни е Бояница".

В неделя "Връбница" на мегдана момите-лазаркини се нареждали като жерави, облечени в най-новите си премени и запявали:

Залюбил Иван, Иванчо

две моми, две верни дружки!

Начело играела Бояницата, а до нея 4 моми, които си отпявали. Отначало пеели на Бояницата:

"Злата Лазар води

Змейко покрай минава".

След изпяването на песента бояницата слагала кърпа на дясното рамо на този, на когото ще пеят и пита каква песен да му изпеят. Ако е младоженец подхващали:

"Похвалил ми сай млад Стоян

на хайдушката механа,

че има булче хубаво,

хубаво, хитро, разумно".

Ако е ерген пеели:

"Очи черни очи

хубаво гледайте

да не залюбите

калния чифчия

сирливия овчар.

На майка която си имала войник пеели:

"Жерави, вие Дунаве

като високо хвъркате

и на широко гледате

не видяхте ли наш Иван".

На малко момиче пеели:

"Залюбила е Марийка царевата сина"…

Така преминавал целият ден. Момите пеели за любовта, верността, жалбата по загуба за верен човек и т.н. Надвечер обхождали кръчмите и пеели на кръчмарите или на намиращите се там мъже, после тръгвали към дома на Бояницата с песента:

"Милано льо Милке ле

мети Милано дворове /2/

с чемширови клонове"…

Там пеели на цялото семейство:

"Добър вечер /2/

на момина майка /2/ на нейн тейко.

Пеели и за себе си шеговито като прикачали имената на любимите си към своите:

"Ти бяла Марийо

ти Петровице ле".

Сядали да вечерят. Идвали майките им, ергените и се веселили до среднощ.

Цялата седмица до Великден лазарките говеели (т.е. не говорели) с Бояницата в знак на уважение, а на Великден отново отивали в дома й, но придружени от ергени с гайди и кавали. Носели "кукли" (специални хлебчета, червени яйца и отново започвало веселие, което продължавало на мегдана или на великденския баир) местност до сладкия кладенец.

Лазаровден

с. Гранитово

Попълнил анкетната карта: Елена Неделчева Йонкова; читалищен секретар-библиотекар-читалище "Съгласие".