с. Червенци, общ. Вълчи дол

Лазара се ходи една седмица преди Великден, затова няма определена дата. Мени се съобразно Великдена. Лазара е първата веселба. От Заговезни до Лазара не се е правело нищо, весело не се е пеело, нито се играело. Тези дни са постни и се смята, че на Лазара е възкръстнал св. Лазар и затова всеки има право на веселие.

Лазарките са момичета на възраст 12-14 г. ходят по 5 на брой.

Четири от момичетата са големи, а петото е малко, то носи кошницата и се казва (емургаджйка) ейчерка.

Лазарките се обличат: на главата - дюлбен или барез и булско венче, блузата от кадифе, полата бакана червена вълнена или ахаджана, престилка тъкана или нашита, бели памучни чорапи, чехли. Тръгват рано сутринта от къщата на най-високото момиче което наричат "баш" - начало.

Влизат в къщата на стопаните с песента:

"Кара Драгано - Недива

Недива - Кюлбашиева".

Лазарките се нареждат в полукръг пеят и играят - стъпки две напред една на зад.

Песента зависи от желанието на стопанката.

След като изпеят песента стопанката слага в кошницата яйца и те излизат две отпред - две отзад в средата ейчарката.

Излизат с песента

"Ой Радо, Радо, Рада зачорка

имала Рада дор девет братя".

Песен за детето:

"Мъри бульо хубава,

имаш дете хубаво,

премени го пребели,

изведи го на порти

да го видят лазари,

Лазар веднъж в година

като лале в градина,

като жълта коприна

с бели чехли потропва,

шити поли развява".

За мома:

"Мома зюмбюл бере

във горна градинка,

под златна ябълка

овчар по-край свири,

свири и говори.

Обърни се моме,

да те видя моме

белолика ли си,

черноока ли си

мой прилика ли си".

За ерген:

"Недкольо един на мама,

буляти хабер проводи

де да е Недко да дойде,

по-мало вино да пие,

по-много моми да гледа.

Недко си има две сестри,

две сестри и една буля,

първа му перчен решеше,

втора му конче седлае,

буля му диван седеше

и си на Недко говори.

Недкольо един на мама,

по-мало вино да пиеш,

по-много моми да гледаш".

За годеници:

"Лека ма лека прилека,

кога лека прилека

Димчо ма лека прилека,

хранен конен да язди

вакли овни да кара

долу да ги закара,

скъпо да ги продава

на яренце дестина,

на овенче стотина".

За дюлгерина:

"Мъри бульо Димовице,

де отиде бати Димо

бати Димо, чифчидениита

той отиде на пазара,

да продава жълто жито,

да купува керемиди,

да покрива черкувата,

да венчават млади булки,

да кръщават малки деца".

Обичай Лазара

с. Червенци

Попълнил анкетната карта: Зафирка Добрева Пейчева; читалищен секретар - библиотекар в читалище "Възраждане"