с. Мировци, общ. Нови Пазар

Лазаруването е момински пролетен обичай, който се провежда на Лазаровден, седмица преди Великден. Участничките са на различна възраст и са 6-8 на брой. Те са в китни премени, с шарени чорапи и с венци от върбови клончета. По-големите носят булченски накити, кордели в три цвята. Наредени две по две вървят по улицата и пеят: "Която ни е кумата, напред, напред да върви, (да прескочи в градинка), да откъсне латинка и морава лиляка!" Лазарките носят със себе си и кошници за яйца, и торба за брашно. Когато влязат в двора, поздравяват стопаните. "Кумата" (водачката) мята кенарена кърпа на рамото на този, на когото ще припяват. Песните на лазарките имат обща черта-благопожелаване за плодородие по ниви, лозя и жива стока. Домакинята благодари и благославя лазарките, донесли пролетно настроение, вдъхнали вяра и надежда за утрешния ден. Поднасят се яйца и брашно със ситото. По него се гадае - ако е обърнато нагоре, богата и щедра ще бъде годината. Лазарската група обхожда цялото село, за да внесе здраве и радост във всеки дом. На следващия ден - Цветница, лазарките пущат венчетата в близката река и чието венче първо пристигне на определеното място стопанката "кума" ще бъде занапред. Тя ще ги посрещне на Великден и с това обичаят Лазаруване завършва.

Лазаруване

с. Мировци

Попълнил анкетната карта: Мартина Стоянова Маринова; читалищен секретар - читалище "Развитие"